Синтактичен разбор. Сказуемо
След всеки раздел следва игра, в която да изпиташ себе си и наученото.
Сказуемото е главна част на изречението, която изразява действие. Открива се с въпроса „Какво прави?” („Какво правеше?”, “Какво ще прави?” и т.н.), прието е да се подчертава с две хоризонтални черти.
Не бива да се смесват понятията глагол (разбиран като една дума, една от частите на речта) и сказуемо. Сказуемото се изразява с глаголна форма, което подробно е описано в следващите точки, където се разглеждат...
Видове сказуемо
Според състава си сказуемото бива просто и съставно, а според това каква част на речта изразява признакът на подлога – глаголно и глаголно-именно.
Глаголно сказуемо
Просто глаголно сказуемо
Всички форми за време, наклонение и залог на един глагол. Сложността на тези форми не ги определя като съставно сказуемо, тъй като те са форми само на една глаголна лексема.
- Мими получи отлична оценка.
- Днес ще играя в парка.
- Ива не присъства на събирането.
- По това време в клуба щяха да са се събрали феновете на техния отбор.
- Крайбрежните улици бяха заливани от водните талази.
Приложи наученото в следващата игра. Изреченията включват форми на просто глаголно сказуемо.
Съставно глаголно сказуемо
Състои се от два глагола, свързани със съюза „да”. Първият глагол е полуспомагателен, изразява допълнително действие (начало, край, необходимост и др.), а вторият глагол изразява основното действие:
- Трябва да отида до магазина.
- Може да успея с покупките.
- Започвам да чета нова книга.
Важно е да се знае, че при съставното глаголно сказуемо двете действия се извършват от едно лице:
- Трябва (необходимост) да уча (основно действие). (1. л. – аз)
- Трябва (необходимост) да отида (основно действие) на работа. (1. л. – аз)
- Може (възможност) да успееш (основно действие). (2. л. – ти)
- Птиците започнаха (начало) да отлитат (основно действие) на юг. (3. л. – те)
- Момчетата продължаваха (продължителност) да играят (основно действие) футбол. (3. л. – те)
Лесно можем да различим съставното глаголно сказуемо от сложното съставно изречение с подчинено допълнително, като знаем, че при съставното глаголно сказуемо двете действия се извършват от едно лице. Достатъчно е да променим втория глагол по лице и ако тази промяна е възможна, сказуемите са две, изреченията също са две и образуват сложно съставно изречение с подчинено допълнително; ако промяната не е възможна, сказуемото е едно и е съставно глаголно.
Продължаваме (ние) да вървим (ние) към върха.
Продължаваме (ние) да вървят (те) към върха.
Лицето не може да бъде променено, защото полученото изречение е граматически неправилно; следователно сказуемото е едно – съставно глаголно.
Сутринта решавам (аз) да вървя (аз) към върха.
Сутринта решавам (аз) да вървят (те) към върха.
Лицето може да бъде променено, защото полученото изречение е граматически правилно; следователно сказуемите са две, свързани със съюза да – това е сложно съставно изречение с подчинено допълнително.
Важно: глаголът искам (като първи глагол, означаващ допълнително действие) не образува съставно глаголно сказуемо:
Искам да разбера истината за случката от вчера. → Искам да разберем истината за случката от вчера. (сложно съставно изречение с подчинено допълнително)
Сложно съставно глаголно сказуемо
Образува се при наличие на повече от един глагол от групата на модалните глаголи (трябва, мога, може) или на фазовите глаголи (започвам, продължавам, свършвам):
Учениците трябва да могат да се справят с новите предизвикателства.
Именно сказуемо
Съставно именно сказуемо (или глаголно-именно сказуемо)
Образува се от глагола съм и именна форма (съществително, прилагателно или числително).
- Аз съм отличник.
- Всички бяха доволни.
- Ще бъдем първи в класацията.
Сложно съставно именно сказуемо
Освен име, съдържа и форми на два спомагателни или полуспомагателни глагола. Образци:
- Той трябва да бъде победител в предстоящата надпревара.
- Той може да бъде успешен в това начинание.
Лексемата (от старогръцки λέξις – дума, слово, израз, начин за изразяване) е сред основните езикови единици, изследвани от морфологията и лексикологията. Представлява множество от думи имащи едно и също основно значение, различаващи се само по род, число, падеж, граматическо време и др.
