Сричка
Говоренето е сложна дейност. При внимателно наблюдаване на говора на други лица, човек може да забележи, че изговорът на думите е съпроводен с отваряне на устата и изтласкване на въздуха от белите дробове (издишни тласъци). Може да се установи постоянна зависимост между броя на гласните звукове в състава на една дума и броя на издишните тласъци, с които тя се изговаря.
Сричка се нарича част на думата, която съдържа един гласен звук и се изговаря с един тласък на издишната въздушна струя.
Ако думата съдържа един гласен звук, тя ще представлява една сричка.
дом, стол, мост, грозд, лед, кол, вол, лъв, вълк
Ако думата не съдържа гласен звук, тя не представлява сричка.
в (предлог), с (предлог)
В състава на сричката може да влиза:
- само един гласен звук,
- един гласен и един съгласен или пък
- един гласен и няколко съгласни.
у-чи-тел-ство, я-бъл-ка, о-ко, у-хо
Видове срички
Според мястото на звуковете, които влизат в състава на сричката, според техния вид и според качеството удареност/неудареност сричките се разделят на следните групи:
Отворени и затворени срички
Сричка, която завършва на гласен звук, е отворена, например:
пла-ни-на, ро-ди-на, по-ле и др.
Сричка, която завършва на съгласен звук, е затворена, например:
под-бор, из-вор, плод и др.
В една дума може да има и отворени, и затворени срички, например:
при-ро-ден, вре-мен-но, про-лет-та и др.
Твърди и меки срички
Сричка, в състава на която има твърд (среден или заден) гласен и няма мек съгласен, е твърда, например:
ра-бо-та, под-лог, раз-го-вор, пъ-ту-вам и др.
Сричка, в състава на която има мек (преден) гласен или мек съгласен, е мека, например:
ле-тен, из-пре-ден, пре-пи-си, не-де-ля, дре-мя, крес-льо и др.
Ударени и неударени срички
Сричка, върху която пада ударението в думата, е ударена, а сричка, върху която не пада ударението, е неударена, например:
при-ро-да
(сричката ро е ударена, а при и да са неударени).
