Местоимение
Местоимението е част на речта, с която може да се замести съществително име, прилагателно или числително име или пък служи за посочване на различни предмети и техните признаци, а също така да се пита за тях.
Използваме местоимение, когато не искаме да повтаряме съществително или словосъчетание с основна дума съществително име.
На изображението виждаме: баща, дъщеря му и книга.
Да си представим, че:
Баща дава на дъщеря си книга.
Баща дава книга на дъщеря си.
Баща дава книга на своята дъщеря.
Като използваме местоимения, за да заменим всяко едно от съществителните имена, ще получим различни по смисъл изречения.
Лични местоимения
Назовават участниците в общуването (аз, ти, ние, вие), лицата или предметите, за които се говори (той, тя, то, те).
аз, ти, той, тя, то, ние/ний, вие/вий, те; заместват подлога в изречението.
Аз (бащата) давам книга на дъщеря си.
Ти (бащата) даваш книга на дъщеря си.
Той дава книга на дъщеря си.
Тя (дъщерята) получава книга от баща си.
То (момиченцето) приема книга от баща си.
Ние разменяме книгата с усмивки.
Вие разменяте книга за усмивки.
Те разменят книга за усмивки.
мене/мен, тебе/теб, него, нея, него, нас, вас, тях;
ме, те, го, я, го, ни, ви, ги; изпълняват службата на пряко допълнение.
Бащата ѝ даде книгата.
Бащата я даде на дъщеря си.
Момиченцето му върна книгата.
мене/мен, тебе/теб, нему, ней, нему, нам, вам, тям;
ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им;
на мене/мен, на тебе/теб, на него, на нея, на него, на нас, на вас, на тях; изпълняват службата на непряко допълнение.
Момиченцето се усмихва нему.
Върнаха им книгата.
Даде ми книгата.
Бащата даде книгата на нея.
Други случаи на употреба
Подлог - аз ти той тя то ние/ний вие/вий те
Аз за нея съм твърде лекомислен младеж.
Ти бе най-добрият ми приятел.
Той се обърна по гръб и сложи ръце под главата си.
Тя вика отново. Тишина.
И тогава то се появи като по сигнал, съвсем тихо.
— Не, няма никаква шега! — извика капитанът. — Ние сме от Земята.
Защо и вие не отидете да се разходите?
Вие се препоръчвате за свободен художник, а защо посягате на свободата на другите?
Те всички тебе гледат, само тебе: звездите само това правят — гледат влюбените.
Пряко допълнение - мене/мен тебе/теб него нея него нас вас тях
ме те го я го ни ви ги
— Погледни ме — каза тя. — Аз съм твой приятел.
Работата не е само в това, че ние с теб сме дошли на Марс.
— Ако знаех подходяща пустиня, щях да те заритам към нея.
Художникът вдигна очи, изненадан, че толкова близо до него има друг човек.
Не мисля за нея всеки ден или седмица.
Наведе се, погледна през него и чу собствения си глас.
И двамата обичахме онова, което бе по-голямо от нас и което вършехме заедно.
Затова е по-лесно да пратим вас в четвъртото измерение, вместо да върнем Пай в нашето.
Продължиха да лежат мълчаливо под слънцето. Небето се извисяваше над тях като похлупак.
Събраха се по плътно стиснатите устни и той ги отпусна, и сълзите закапаха от брадичката му. Не можеше да ги спре.
Непряко допълнение - мене/мен, тебе/теб, нему, ней, нему, нам, вам, тям; ми, ти, му, ѝ, му, ни, ви, им; на мене/мен, на тебе/теб, на него, на нея, на него, на нас, на вас, на тях.
— Погледни към мен — каза тя. — Аз съм твой приятел.
— На мен ми върви!
Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
Обясних ѝ как да подмени повредените части.
— Не си струва да разсъждаваме за неща, които са ни познати само по име — каза дядо. (познати на нас)
— Ще ви бъда благодарен, ако се придържате към добрия тон. (благодарен на вас)
Ново изпъшкване: на всички вече им бе дошло до гуша от безкрайните тържества по случай края на третото хилядолетие.
Притежателни местоимения
Изразяват отношение на принадлежност.
м.р.
мой, твой, негов, неин, негов, наш, ваш, техен;
моя/моят, твоя/твоят, неговия/неговият, нейния/нейният, неговия/неговият, нашия/нашият, вашия/вашият, техния/техният;
ж.р.
моя, твоя, негова, нейна, негова, наша, ваша, тяхна;
моята, твоята, неговата, нейната, неговата, нашата, вашата, тяхната;
с.р.
мое, твое, негово, нейно, негово, наше, ваше, тяхно;
моето, твоето, неговото, нейното, неговото, нашето, вашето, тяхното;
мн.ч.
мои, твои, негови, нейни, негови, наши, ваши, техни;
моите, твоите, неговите, нейните, неговите, нашите, вашите, техните;
кратка форма
ми, ти, му, ѝ, му, ни, ви, им;
Възвратни местоимения
възвратни лични
себе си, се, на\за себе си, си
възвратни притежателни
свой, своя/своят, своя, своята, свое, своето, свои, своите
Показателни местоимения
Показателните местоимения в българския книжовен език са свързани с означаване признаците за близост и за отдалеченост.
признаците за близост
този, тази, това, тези
признаците за отдалеченост
онзи, онази, онова, онези
Въпросителни местоимения
Въпросителните местоимения в българския книжовен език се отнасят към неизвестни за говорещия лица, предмети, признаци – качествени и количествени, отношения на притежание.
Въпросителните местоимения може да се използват самостоятелно като съществителни имена.
кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви, чий, чия, чие, чии, колко, колцина, що
Относителни местоимения
Относителните местоимения не може да се употребява самостоятелно в рамките на простото изречение. Те служат само в рамките на сложното изречение.
който, която, което, които;
чийто, чиято, чието, чиито;
когото, която, което, които;
Неопределителни местоимения
Когато искаме да изразим неопределени лица, предмети, признаци (качествени и количествени), ние си служим с неопределителните местоимения.
някой, някоя, някое/нещо, някои;
нечий, нечия, нечие, нечии;
някакъв, някаква, някакво, някакви;
няколко;
Отрицателни местоимения
Чрез тях се отрича наличието на лица, предмети, признаци, брой.
никой/нищо, никого, никому/на никого, никоя, никое, никои;
ничий, ничия, ничие, ничии;
никакъв, никаква, никакво, никакви;
николко;
Обобщителни местоимения
Образуват се от частицата вся-, която се редува с все-.
за лица и предмети
всякой, всякоя, всякое, всякои, всяка, всяко, всеки;
за предмети и животни
всичко;
за признаци
всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви;
за количество
всичкият, всичката, всичкото, всичките, всички.
