Бъдеще време
Накратко: с глаголната форма за бъдеще време се означава действие, което предстои да се случи във време след момента на говорене.
Разгледай следните случаи
Надвечер отново започнах да мисля къде и как да се наглася да нощувам. От няколко дни вече живеех на острова. Захвърлен съм на един тъжен, необитаем остров и нямам никаква надежда за спасение.
Ще остана дълго далеч от света на хората.
Бъдеще време основно изразява действия, които се очаква да се случат в бъдещ момент спрямо момента на говорене.
Образуване
Формите за бъдеще време в българския език нямат особени окончания. Бъдеще време се образува чрез частицата ще, като след нея се добавя съответният глагол, спрегнат в сегашно време. По произход ще е форма за 3 л. ед. ч. на глагола ща –"искам": аз ща; ти щеш; той, тя, то ще; ние щем; вие щете; те щат.
Бъдеще време има две отрицателни форми:
- С частицата не, добавена пред положителната форма, например не ще ида, не ще иде и т.н. В този случай частицата ще се произнася с ударение.
- С няма да + глагола, спрегнат в сегашно време: няма да ида, няма да иде и т.н.
Отрицателните форми с няма да се използват много по-често от формите с не ще.
Ако не ми хареса живота на моряка, ще се върна у дома и няма вече да заминавам никъде.
Значение и употреба
1. Формите за бъдеще време означават действие, което ще настъпи след момента на говоренето, без да се мисли друг бъдещ момент, към който да е отнесено. При това говорещият употребява форма за бъдеще време, когато е напълно уверен, че означаваното с нея действие ще се извърши сигурно.
Примери:
Нощес ще пасем конете си на Белия камък. Цяла нощ ще приказваме и ще гледаме, кога заиграят гергьовските огньове, кога заиграе гергьовското имане.
2. С форма за бъдеще време може да се означава и минало действие, което се проектира като близко бъдеще от гледището на разказвача. В същност употребата на форма за бъдеще време вместо форма за сегашно време се обуславя от представата на разказвача, че той се намира в миналия момент, за койго говори, и от това времево положение съобщава за по-сетнешни действия на даден предмет или лице.
Примери:
И заучителствува байко. Видех ли го след това изправен пред външната стълба на школьото да надзирава малките деца, като играят по двора, или пък го зърна в голямата стая сред коледо от деца, на които с книга в ръка нещо разправя, мен сърцето все ще трепне от радост.
3. Форма за бъдеще време може да се употреби вместо форма за сегашно действително време. Тази употреба е свързана обаче с определена стилистична оцветеност на израза.
Примери:
Сърди ли се старият? -Ще се сърди (-сърди се), разбира се, щом не го зачитат! (Стилистично неутрално: Сърди се, защото не го зачитат).
4. Форма за бъдеще време може да се употреби вместо форма за сегашно време, за да се изрази предполагаемо действие или състояние на дадено лице или предмет. Обикновено в такава употреба се явява спомагателният глагол съм, и то от вида ще да е.
Примери:
- Крадешком хвърлям поглед към него. Той е свел глава някак засрамен… Коя ли ще да е тая Пенка? А-ха, сетих се - там горе, чичовата Маринова.
5. Когато главни изречения със сказуеми, като казвам, виждам, усещам, зная, мисля и други подобни, в минало време се поясняват от подчинени допълнителни изречения, сказуемото в подчиненото допълнително изречение е в бъдеще време, ако означава действие след действието на сказуемото в главното изречение.
Примери:
Железарят наведе глава, замисли се и след туй се закле, че в тоя чифлик вече няма да стъпи.
Аз знаех, че той ще дойде. Иванов каза, че ще замине на другия ден. „Как можа да помислиш, че аз ще обърна внимание на тая Василена“.
С повелително значение.
Ще седнеш на масата и ще си изядеш обяда!
