Прилагателно име
Прилагателното име е самостойна дума, наричано понякога за краткост само прилагателно, част на речта, която означава:
- признак,
- качество,
- свойство
- или състояние на предметите
и обикновено служи като определение на някое съществително име.
бърза кола, добър човек, тиха улица, златна есен, стъклена чаша, пухкаво мече, цветни моливи, свежи цветя и т.н.
Те украсяват езика, добавят известен цвят. Иначе как бихме описали хубаво цвете или насладата на пленителна вечер? С тяхна помощ съумяваме да наситим речта си с прилагателна красота.
Съгласуване по род и число
Прилагателното име, означавайки признака на предмет, има граматични значения за род и число, присъщи на съществителното, към което се прилагат. То самото няма свой постоянен род, подобно на съществителното, а се мени, в зависимост от рода на съществителното име, с което е свързано.
красив кон – красива кобила – красиво конче
Прилагателното име се мени по число, като означава единствено или множествено число. С това прилагателното не показва един или много признаци на предмета, а признак на един или много предмети. Следователно, прилагателното име зависи от съществителното и по число.
красив кон – красиви коне
свежо цвете – свежи цветя
гъста гора – гъсти гори
Членуване на прилагателното име
Прилагателното име може да се членува. И тук то зависи от съществителното, към което се прилага. Членуваното прилагателно име не означава познат признак (признак, за който се е говорило), а признак на определен предмет.
бялото мъниче, последните пламъци, розовите храсти, широкия двор
Степенуване на прилагателното име
Могат да се степенуват качествените прилагателни. Изразеният от тях признак може да бъде застъпен в по-голяма или по-малка степен. Това може да бъде обозначено и със специални думи за количество.
много сладко, твърде лично
Най-често застъпеността се изразява като към простата форма на прилагателното в даден род или число се прибавят частиците ПО или НАЙ. Тази граматическа категория притежава три члена: положителна степен (добър), сравнителна степен (по-добър), превъзходна степен (най-добър).
сладко, по-сладко, най-сладко
красиви, по-красиви, най-красиви
Как работи степенуването на прилагателното име
Положителна степен
Основната форма на прилагателното име обозначава признака без сравнение.
Пример: висок, красив, силен.
Студена мъгла се влачеше подире ѝ.
Издаде силен вик и се събуди.
Сравнителна степен
Означава, че признакът е застъпен в по-голяма или по-малка степен при едно нещо в сравнение с друго (или с група). Образува се с частиците по- или по-… от.
Примери: по-висок, по-красив, по-силен от.
Той можеше да улови всеки издаден звук, по-силен от едва доловим шепот.
Вместо да е укачена на стената в дъното, картината беше разположена на по-дългата стена срещу прозореца.
Превъзходна степен
Изразява най-висока или най-ниска степен на признака на даден предмет от множество предмети. Образува се с частиците най- или най-… от.
Примери: най-високият, най-красивият, най-силният от.
Но за сметка на това пък можеше да се окачестви като най-ярък образец на любезност и учтивост.
Когато пристигнах в къщата — най-чистия дом, който съм виждала — заварих цялото семейство на масата.
Тя разказа всичко с най-големи подробности.
Нашият баща е най-кроткият, най-търпеливият, най-благият човек на земята, какъвто винаги е бил и ще бъде.
Те бяха най-странната от двойките, огрявани някога от огъня на камината.
Степенуване на относителни прилагателни имена
Относителните прилагателни имена (напр. дървен, горски, железен), които означават материал, принадлежност или място, по правило не се степенуват, тъй като изразяват постоянен признак, не назовават признак, който може да се проявява в по-голяма или по-малка степен. Невъзможно е нещо да бъде „по-дървено“ или „най-горско“.
Въпреки това, в живия език се наблюдават изключения.
В преносен смисъл относителните прилагателни придобиват значение на качествени прилагателни.
По-дървена глава не съм виждал. (неразбран, инатлив човек)
Тя показа най-желязната дисциплина. (изключително здрава, непоколебима)
Той ме изгледа с най-ледения поглед. (изключително студен, безчувствен)
В определени случаи се използва степенуване за подчертаване на по-голяма близост до присъщите за дадена категория черти.
Тази рокля е по-копринена от другата. (прилича повече на коприна или съдържа повече коприна)
Това е най-българският обичай. (носи най-силно духа на традициите ни)
Видове прилагателни имена
По своето значение, прилагателните имена биват: качествени и относителни.
Качествени прилагателни имена
Качествени прилагателни – означават признак на предмет, който му е вътрешно присъщ и го определя сам по себе си, без отношение към други предмети.
голям праз, дебела тояга, синьо небе, кисел лимон
Този вид прилагателни имена могат да се степенуват и това е най-важната им особеност. Имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен (голям, по-голям, най-голям).
Тези прилагателни означават: размер (голям, широк, малък), цвят (син, червен), вкус (кисел, солен), физически свойства (твърд, горещ), качества на личност (смел, умен). В българския език не се степенуват качествени прилагатели, означаващи цветове, като се допускат изключения за подчертаване на по-голяма близост или по-голяма наситеност.
— Моите рози са бели — отговори той, — бели като морската пяна и по-бели от снега на планината.
Бисерът, който носеше, беше по-красив от всичките бисери на Ормуз, понеже имаше формата на пълната луна и беше по-бял от Зорницата!
Сухата шипка бе цъфнала и се покрила с рози, които бяха по-червени от рубин.
Относителни прилагателни имена
Oзначават признак на предмет, който не е вътрешно присъщ, а бива придобит само благодарение на отношението си с други предмети.
Такива признаци могат да бъдат: място на предмета (планински орел), вещество, от което е направен предмета (златни обици, желязна врата), предназначение на предмета (готварска печка, превозно средство), принадлежност на предмета (бащино огнище, руски език), пространствено разположение на предмета (заден двор, среден апартамент, десен волан), време, свързано с предемета (годишен договор, пролетен ден, нощен режим).
Относителните прилагателни не се степенуват, освен в случаите описани по-горе, в раздел „Степенуване на относителни прилагателни имена“.
Прилагателни имена от причастия
У някои причастия представата за време е избледняла, не се осъзнава като съставка на тяхното значение, поради което те означават по-самостойни признаци и са преминали или в някои случаи преминават към прилагателните имена.
Изцяло са преминали към прилагателните имена старите сегашни деятелни причастия на –м (-им, –аем, –яем, –уем).
любим (любима, любимо, любими), търпим, нетърпим, поносим, непоносим, видим, невидим, сгъваем, неуловим, невменяем, несменяем, неминуем, неописуем и др.
В много случаи минали страдателни причастия на –н или –т също са станали прилагателни или по своята употреба се схващат като прилагателни имена.
занесен, пременен, възпитан, охранен, загладен, унесен, уморен, изравнен, проклет, извит, прикрит и др.
Някогашните сегашни деятелни причастия горещ, вонещ, същ сега са прилагателни имена. Като прилагателни се явяват в някои случаи сегашните деятелни причастия.
блестящ, пишещ, правостоящ и др.
Някои минали свършени деятелни причастия също са преминали към прилагателните.
гнил, унил, заспал, грохнал и др.
Използвана литература:
Ст. Стоянов, 1964 г., Граматика на българския книжовен език. ДИ „Наука и изкуство“