Подлог
Как се появява понятието за подлог?
Разделянето на изречението на подлог и сказуемо има много стара история. Още при Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) изречението се разглежда като съчетание от две части: това, за което се говори, и това, което се казва за него. Така постепенно се очертава представата за подлога като частта, която посочва за кого или за какво се говори.
При това разбиране подлогът е частта, за която се прави твърдение. Подлогът не трябва да се свързва непременно с извършването на действие. Той е това, за което се съобщава нещо. В зависимост от смисъла на изречението подлогът може да назовава този, който извършва действието, този, към когото е насочено действието, или човек, предмет, явление и т.н., за чието състояние, качество или особеност се съобщава.
Подлогът в различните изречения
За да стане по-ясно какво означава това, нека разгледаме няколко различни изречения. В тях подлогът може да назовава този, който извършва действието, този, към когото е насочено действието, или човек, предмет или явление, за чието състояние се съобщава. Това е особено важно за разбирането на понятието.
Изказан подлог
Ани пише писмо.
Говорим за Ани — тя извършва действието.
Писмото е написано от Ани.
Говорим за писмото — действието е извършено върху него.
Ани получи подарък.
Говорим за Ани — тя получава нещо.
Ани е уморена.
Говорим за Ани — съобщава се нещо за нейното състояние.
Неизказан подлог
И още един любопитен извод: подлогът не винаги е изказан като отделна дума в изречението. При повелителното изречение:
Ела тук!
не виждаме думата „ти“, но разбираме, че именно за „ти“ се говори. Затова можем да възстановим подлога:
Ти ела тук!
Има и изречения без подлог
Съществуват и изречения, при които не търсим човек, предмет или друго понятие, за което се съобщава нещо:
Вали.
Съмва се.
Стъмни се.
Зазори се.
Тези изречения са напълно разбираеми, макар че в тях няма назован или подразбиращ се подлог. Те показват, че не всяко изречение трябва да се разглежда чрез търсене на човек или предмет, който извършва действие.
Определение и значение на подлога
Подлогът е главната част на изречението, за която се съобщава нещо. Той може да назовава човек, животно, предмет, явление или друго понятие, а в някои изречения може да не бъде изказан.
Още по-лесно:
Подлогът е главната част на изречението, която показва за кого или за какво се говори.
Подлогът често назовава:
- този, който извършва действието,
- но може и да е този, който търпи действието, човек или предмет, който получава нещо (този, към когото е насочено действието),
- или този, за чието състояние, качество или особеност се съобщава.
Затова, когато търсим подлога, не трябва да се питаме само „Кой извършва действието?“, а най-напред:
„За кого или за какво се говори в изречението?“
Допълнение
Понятието подлог съответства на латинското subjectum, което означава „това, което лежи под/е поставено под“, а в логиката и граматиката придобива значението на основа или предмет, за който се прави твърдение (който подлежи на обсъждане).
Разграничаването на подлог и сказуемо има корени още в античната философия и логика. При Аристотел изречението се разглежда като отношение между това, за което се говори — hypokeimenon („подлежащо, лежащо в основата“) — и това, което се приписва на него — katēgoria.
Това разграничение постепенно преминава от логиката в граматиката и се превръща в основа на традиционното подлог–сказуемо / subject–predicate описание на изречението. В латинската традиция се установява терминът subjectum, а по-късно съответните понятия навлизат в европейските граматически описания.
Източници