Научи

Сегашно време

Изразява действие, което се случва в момента на говоренето. За действието няма значение кога в миналото е започнало, нито кога в бъдещето ще завърши, важното е да бъде непрекъснато и продължаващо в сегашния момент.

Основно (действително) значение

Основната употреба на сегашно време е за означаване на действия, съвпадащи с момента на говорене. И понеже от гледището на говорителя времето на говорене се определя като „сега“, това значение на формите за сегашно време е действително. Тези форми имат също така и други употреби и значения.

Формите за сегашно време се употребяват в действителното си значение доста често и преди всичко във всекидневното устно общуване.

Очите му се червенеят като разжарени въглени; дълга сива коса се спуска до плещите на сплъстени кичури; одеждите му със старинна кройка са мръсни и дрипави, а на китките и глезените му висят тежки вериги и ръждиви окови.

Добирайки се до малката тайна стаичка в лявото крило, призракът се обляга на един лунен лъч, поема дъх, и взема да обмисля своето положение.

Добрал се до уединението на своите покои, той се тръшна върху тясното сламено ложе и скри глава под завивките.

Сегашно време вместо минало

В определени случаи формите за сегашно време се употребяват, за да се означават с тях минали действия. Обикновено когато се предават минали случки и събития в разказ. С цел да се придаде по-голяма живост и нагледност разказвачът прибягва (често пъти несъзнателно) до употребата на сегашно време вместо минало. Такова сегашно време се нарича още сегашно историческо.

Не беше извървял много път, когато изведнъж, откъм една гъста гора вдясно по пътя, му се стори, че чува слаб вик, подобен по-скоро на стон. Щом го чу, каза:

Отправям благодарност към небето, за милостта, която проявява към мен, като ми предлага тъй скоро случай да изпълня това, което дължа на рицарското си звание, и да събера плодовете на добродетелните си намерения. Няма съмнение, че така може да стене само някой нещастник или някоя нещастница, човек, който се нуждае от моята помощ и подкрепа.

Сегашно време вместо бъдеще

Макар и по-рядко, формите за сегашно време се употребяват за означаване на бъдещи действия. Чрез такава употреба се дава израз на по-голяма сигурност и увереност, че действието ще се осъществи.

Довечера излизам с приятели.

Утре заминавам за морето.

Сегашно време за общоважащи действия и истини

Сегашно време, чиито форми означават действия, неотнесени към никакъв отрязък от време, важащи за всякога, използва се в поговорки, пословици, научни обобщения и др.

Поради огромните разстояния между изграждащите я тела е трудно да се състави точен модел на Слънчевата система.

Четирите вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс) са по-малки и носят названието планети от земен тип.

Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат приблизително в една равнина.

В Нумидия се развива търговията, основават се градове и редовна армия. На власт през 118 г. пр. Хр. идва Югурта, който по-късно води т.н. Югуртинска война срещу римляните.

Образуване

Формите за сегашно време се образуват, като към сегашната основа на глагола се прибавят лични окончания за всяко спрежение.

Спрежение на глагола в българския език

Всички глаголи в българския език (без спомагателните съм, ща и бъда) са разпределени в три групи, наречени спрежения.

Първо спрежение

От първо спрежение са глаголите, които при 3. л. ед. ч. в сегашно време завършват на е.

Единствено число

1 лице: –а [-ъ], –я [‘-ъ], –я [-йъ]

2 лице: –ш

3 лице: няма окончание, например: чете-, пише-, викне-, донесе- и др.

В старобългарския език за 3 лице ед. ч. окончанието е било -тъ, но постепенно е изчезнало.

Например: бере-тъ, пише-тъ, знаѥ-тъ и др.

Множествено число

1 лице: –м за всички глаголи от I спрежение

2 лице: –те за всички глаголи от I спрежение

3 лице: –ат [-ът], –ят [‘-ът], –ят [-йът]

Образци за спрягане на глаголи от първо спрежение

чета
четеш
чете
четем
четете
четат

къпя
къпеш
къпе
къпем
къпете
къпят

зная
знаеш
знае
знаем
знаете
знаят

Когато основата завършва на гласна (както е случаят с милея) се получава йотация при 1. л. ед. ч. и 3. л. мн. ч. – когато окончанието започва с а. Например: милея, милеят, пея, пеят. Друга закономерност при формообразуването на глаголи от първо спрежение е омекотяването на съгласните г и к пред първа гласна е от окончанието – г преминава в ж и к преминава в ч.

Например мога, но можеш; сека, но сечеш.

Второ спрежение

Единствено число

1 лице: –я [‘-ъ], –я [-йъ], –а [-ъ]

2 лице: –ш

3 лице: няма окончание, например: върви-, върти-, носи-, стои-, движи-, хвърчи-, греши- и др.

В старобългарския език за 3 лице ед. ч. окончанието е било -тъ, но постепенно е изчезнало, също както при I спрежение.

Множествено число

1 лице: –м за всички глаголи от II спрежение

2 лице: –те за всички глаголи от II спрежение

3 лице: –ят [‘-ът], –ят [-йът], –ат [-ът]

Окончанията на глаголите от І и от ІІ спрежение за 1. л. ед. ч. се изговарят /-ъ, -йъ, -‘ъ/, а за 3. л. мн. ч. /-ът, -йът, -‘ът/.

[метъ], [пийъ], [стойъ], [работъ], [видъ]

[мет’ът], [пийът], [стойът], [работ’ът], [вид’ът]

Образци за спрягане на глаголи от второ спрежение

ходя
ходиш
ходи
ходим
ходите
ходят

мълча
мълчиш
мълчи
мълчим
мълчите
мълчат

стоя
стоиш
стои
стоим
стоите
стоят

Трето спрежение

Към трето спрежение се числят глаголите, които при 3. л. ед. ч. в сегашно време завършват на а.

Единствено число

1 лице: –м за всички глаголи от III спрежение

2 лице: –ш за всички глаголи от III спрежение

3 лице: няма окончание, например: вика-, гледа-, дава-, обикаля-, стреля- и др.

В старобългарския език за 3 лице ед. ч. окончанието е било -тъ, но постепенно е изчезнало, също както при глаголите от I и II спрежение.

Множествено число

1 лице: –ме за всички глаголи от III спрежение

2 лице: –те за всички глаголи от III спрежение

3 лице: –т за всички глаголи от III спрежение

Окончанието е всъщност само част от старото окончание за 3 л. мн. ч. при глаголите от III старобългарско спрежение. В тях -аѥ, -ѩѥ- са дали съответни тематични гласни -а-, -я-, -в-а-, поради което окончанията за 3 лице мн. ч. заедно с гласните пред тях – а-ѭтъ, ѩ-ѭтъ, -оу-ѭтъ са дали завършъци -а-т, -я-т, -ва-т, в които се е обособило като окончание.

Образци за спрягане на глаголи от трето спрежение

гледам
гледаш
гледа
гледаме
гледате
гледат

купувам
купуваш
купува
купуваме
купувате
купуват

стрелям
стреляш
стреля
стреляме
стреляте
стрелят

Сегашно време