Минало несвършено време

Накратко: минало несвършено време означава продължително или повтарящо се действие, което се е вършило в миналото - преди момента на говоренето.

Разгледай следните случаи

В 10:00 ч. Мира е в библиотеката и чете книга. В 10:20 ч. Калина влиза в библиотеката и вижда Мира да седи на дивана и да чете книга. По-късно през деня Калина среща своя приятелка и разказва случката от по-рано.

Видях Мира в библиотеката. Тя седеше на дивана и четеше книга.

Пояснение: В 10:20 ч. Мира вече е в библиотеката и чете книга. Тя е започнала да чете още преди появата на Калина и вероятно ще продължи да чете и след като Калина си тръгне. По-късно Калина разказва за случката, на която става свидетел.

Какво правеше Мира, когато Калина я видя?

Седеше на дивана и четеше.

Действието може да е протекло в различен минал момент, но важното е, че то не е свършило в момента на появата на Калина. Мира продължавала да седи и да чете.

Видях Мира в библиотеката току-що. Тя седеше на дивана и четеше книга.
Видях Мира в библиотеката преди малко. Тя седеше на дивана и четеше книга.
Видях Мира в библиотеката преди час. Тя седеше на дивана и четеше книга.
Видях Мира в библиотеката вчера. Тя седеше на дивана и четеше книга.
Видях Мира в библиотеката миналата седмица. Тя седеше на дивана и четеше книга.

Вечеря

Камен е на ресторант и вечеря. Получава обаждане по телефона. Той не отговоря на повикването и продължава с вечерята.

Камен вечеряше с любимата си жена, когато му позвъниха по телефона.

Камен не обърна внимание на телефона, защото вечеряше с любимата си жена.

Това е минало несвършено време:

Аз вечерях
Ти вечеряше
Той вечеряше, тя вечеряше, то вечеряше
Ние вечеряхме
Вие вечеряхте
Те вечеряха

Образуване

Формите на минало несвършено време се образуват от сегашната основа на глаголите с някои изменения и окончания, които са наследени от старобългарския език (също така и с някои промени).

Основата за минало несвършено време на глаголите от I и II спрежение завършва на -я- и на -е-:

чета – четя-х,
пиша – пише-х,
седя – седя-х,
ходя – ходе-х.

При глаголите от III спрежение основата за минало несвършено време е еднаква със сегашната основа, завършва на -а- или -я-, например:

гледа-м – гледа-х,
разваля-м – разваля-х.

Окончанията, с които се образуват формите за минало несвършено време, са следните:

единствено число

1 лице -х (от старобългарски - (а)хъ)
2 лице -ше (от старобългарски - (а)ше)
3 лице -ше (от старобългарски - (а)ше)

множествено число

1 лице -хме (от старобългарски - (а)хомъ)
2 лице -хте (от старобългарски - (а)шете или -сте)
3 лице -ха (от старобългарски - (а)хѫ)

Случаи на употреба

Употребява се в главни изречения в разговорната реч и в езика на художествената литература, предимно при описания, придава ширина и плътност на повествованието.

В подчинени изречения се употребяват форми както от свършени, така и от несвършени глаголи.

Момъкът се спря сред ливадите, слушаше песента на щурците.

Те пристъпиха под прозореца, дето още светеше.