Диктовка “Снежанка"
Упражни сам умението си да чуваш, разбираш и възпроизвеждаш непознат текст. Да улавяш и поставяш правилно препинателните знаци. Вземи лист и писалка. Сам спирай и пускай записа. Текстът е разделен на изречения.
Но преди това, чуй целия текст.
А сега изречение по изречение.
[Използвай клавиша Space от клавиатурата за пускане и спиране.]
След като запишеш чутото, направи проверка за правописни грешки и дали правилно си поставил препинателните знаци.
Снежанка
Kлетото момиченце се видяло сам-самичко в голямата гора и толкова се изплашило, че само поглеждало листата по дърветата и не знаело как да си помогне. После се спуснало да бяга и тичало по остри камъни и през трънаци. Край него припкали диви зверове, без да му сторят зло. Тичало, тичало, докато му държали краченцата, но скоро се спуснала вечерта. Най-сетне зърнало една къщурка и влязло да си почине. В тази къщурка всичко било дребно, но неизказано спретнато и чисто. Имало една масичка с бяла покривка, а на нея седем малки чинийки, до всяка чинийка пък имало лъжичка, ножче, виличка и чашка. Край стената били наредени седем креватчета, всяко със снежнобяло чаршафче. Снежанка била много огладняла и ожадняла. Хапнала от всяка чинийка по малко зеленчук и хляб и пийнала от всяка чашка по глътка вино — не искала да лиши само едного от всичко. После умората я надвила и тя лягала ту в едно, ту в друго креватче, но никое не отговаряло на ръста ѝ: едно било много дълго, друго много късо. Накрая седмото излязло точно по мярката ѝ, Снежанка останала в него и веднага заспала.
