Научи

Съюз

Съюзите са (служебни) думи, които свързват еднородни части на просто изречение или отделни прости изречения в състава на сложно изречение.

По някакъв странен каприз на съдбата този розов храст бе влязъл в историята, ала дали бе просто част от някогашните шубраци, оцелял дълго след изсичането на гигантските борове и дъбове.

Без съмнение аз не обръщам никакво внимание на ония мъдреци, които твърдят, че е много глупав и твърде нахален оня, който хвали сам себе си.

Богинята измолила за него безсмъртие, но забравила да поиска и вечна младост.

Цялото представление ще се разстрои, щом се премахне заблудата, защото илюзията и измамата приковават очите на зрителите.

Във взетите примери думите които, който, и, или, но, че, ала, защото, щом са съюзи.

Съюзите са неизменяеми думи (неизменяема част на речта), т.е. те не могат чрез промяна на формата си да изменят граматическото си значение.

Произход и състав

По произход съюзите биват истински съюзи и съюзни думи. Съюзните думи пък са местоимения-съюзи и наречия-съюзи.

По състав съюзите са прости и сложни.

Истински съюзи

Истинските или същинските съюзи в българския език не са много:

а, ако, ала, ама, ами, да, и, или, като, ни, та, то, ту, хем, нито, но, па, пък, че, обаче, тоест, я.

Чрез съчетаването на някои съюзи с предлози, с други съюзи и с наречния се образуват сложни съюзи. Те са следните:

образувани от предлог + съюз:

без да, за да, като да, освен да, преди да; въпреки че, като че, освен че; задето, свен дето, освен като; след като и др.

образувани от наречие + предлог:

затова че, само че, тъй че, така че, макар че, сякаш че и др.

образувани от съюз + съюз:

и да, ако и да, а пък, но пък, макар и, макар че, макар и да и др.

Съюзни думи

Местоимения-съюзи

Въпросителните и относителните местоимения изпълняват двояка служба в изречението. Те са самостойни членове на подчиненото изречение, но и служат като връзка между него и главното изречение.

Тантал е митичен малоазийски цар, който бил наказан с вечен глад и жажда, понеже се провинил пред боговете.

Платон разказва, че Тевт предложил азбуката на египетския цар Тамус, който я отхвърлил, защото щяла да бъде вредна за младежта…

Уталожи трескавата жажда, която ме мъчеше от много време.

Стопанинът на къщата бе сега съсухрен и променен, що се отнася до израза и здравия цвят на лицето, тъй като мисълта му бе живяла дълго сред въображаеми образи.

Наречия-съюзи

Въпросителните и относителните местоименни наречия също изпълняват двояка служба в изречението. Те могат да бъдат самостойни членове на подчиненото изречение и да служат като връзка между него и главното изречение.

Гостоприемно се канели един друг да влязат в колибата, където всеки от тях едновременно бил стопанин и гост.

Предлагат му различни почетни длъжности, но той не се свързва с никого, защото обича свободата и независимостта.

Еразъм е горещ привърженик на всеобщия, универсалния мир, защото „една война води към нова, от една война се раждат две други войни“.

Видове съюзи според връзката, която означават

Съчинителни съюзи

Съчинителните съюзи означават отношение на равноредност между членовете на простото изречение или между отделни прости изречения в състава на сложното изречение. Такова отношение се нарича още съчинение, а самата връзка – съчинителна. При съчинителната връзка съединените чрез съюз членове на простото изречение не са зависими един от друг нито логически, нито граматически. Това се отнася и до отделните прости изречения в състава на сложно изречение, намиращи се в съчинителна връзка.

Съчинителни съюзи в българския езика са:

а, ала, ама, и, или, камо ли, ни, нито, но, па, пък, че, обаче, тоест, та, то, ту, само че, я.

Подчинителни съюзи

Подчинителните съюзи означават отношение на подредност. Такова отношение се нарича още подчинение, а самата връзка подчинителна.

Подчинителните съюзи свързват подчинени (несамостойни) изречения с главни. Малка част от този вид съюзи са истински. По-голямата част от тях са съюзни думи (местоимения-съюзи и наречия-съюзи).

Според вида на подчинените изречения, които въвеждат, подчинителните съюзи се разделят на три групи:

допълнителни,
определителни и
обстоятелствени.

Подчинителни допълнителни съюзи:

да, че; кой, коя, кое; какъв, каква, какво и др.; къде, кога, как; ли, дали, нима.

Подчинителни определителни съюзи:

който, която, което, които; що, какъвто, каквато, каквито; чийто, чиято, чието, чиито; където, дето, откъдето, когато, докато и др.

Подчинителни обстоятелствени съюзи:

че, да, ли, сякаш, ако, като, като да, ако и да, за да, та да, затова, защото, стига да, само че, при все че, само да, въпреки че, макар че, овсен че, освен да, щом, щом като, вместо да и др.