Правопис на съгласни звукове. Игра
Съгласните звукове са звуци, които произнасяме, като пречим на въздуха да минава свободно през устата. Когато казваме гласни, като "а", въздухът минава лесно. Но при съгласните, нещо го спира — това може да е езикът, зъбите или устните ни. Например, когато кажем "б", затваряме устните и въздухът излиза изведнъж. Съгласните звукове помагат на думите да звучат по-разнообразно и ясно!
Играта
Какво ще упражняваме в играта?
Звучни и беззвучни съгласни звукове: Ще научим как да разпознаваме звучните и беззвучните съгласни и кога гласните струни трептят при изговор, като разграничаваме думите по тяхното звучене.
Правопис на звучни съгласни в края на думите: Ще упражняваме как звучните съгласни се променят, когато се намират в края на думите, и как това влияе на правилното им писане.
Правопис на звучни съгласни пред беззвучни: Ще изследваме как звучните съгласни се изменят, когато са последвани от беззвучна съгласна, и как правилно да ги пишем в такива случаи.
Правопис на думи със струпани съгласни: Ще се справяме с трудни думи, в които няколко съгласни стоят една до друга, и ще тренираме как да ги произнасяме и пишем вярно.
Така с всяко предизвикателство ще станем по-умели в разбирането и правилния изговор на съгласните звукове!
Да си припомним или научим, ако имаме пропуски...
Видове съгласни звукове
Звучни и беззвучни
Звучни съгласни са тези, при които гласните струни трептят. Пример: "б", "д", "з". Ако сложиш ръка на гърлото си, ще усетиш трептене, когато ги произнасяш.
б, в, г, д, ж, дж, з, дз, й, л, м, н, р
Беззвучни съгласни са тези, при които гласните струни не трептят. Пример: "п", "т", "с". Ако произнесеш тези звуци, няма да усетиш трептене на гърлото.
к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш
Съгласните се делят на двойки по признака звучност – беззвучност, като това противопоставяне е определящо за смисъла на думите:
б – п (бор — пор);
в – ф (вар — фар);
г – к (гол — кол);
д – т (дом — том);
ж – ш (жило — шило);
дж – ч (джанта — чанта);
з – с (коза — коса);
дз – ц
Съгласната й е винаги мека. Съгласната х е беззвучна и няма звучен двойник.
Меки и твърди
Меки съгласни се произнасят с по-меко, по-"свирещо" звучене. Например "ль" в "лястовица" или "нь" в "няма". Те се чуват по-различно от твърдите звукове.
Твърди съгласни звучат по-ясно и твърдо, като "л" в "лист" или "н" в "нос".
Шумови и сонорни
Сонорни съгласни са звукове, при които няма много шум, а звучат по-плавно.
м, н, р, л, й
Шумови съгласни са тези, при които чуваме повече шум, когато ги произнасяме. Пример: "с", "ш", "ч".