Научи

Прилагателно име

Прилагателното име е самостойна дума, наричано понякога за краткост само прилагателно, част на речта, която означава признак, качество, свойство или състояние на предметите и обикновено служи като определение на някое съществително име.

бърза кола, добър човек, тиха улица, златна есен, стъклена чаша, пухкаво мече, цветни моливи, свежи цветя и т.н.

Те украсяват езика, добавят известен цвят. Иначе как бихме описали хубаво цвете или да се насладим на пленителна вечер? С тяхна помощ съумяваме да наситим речта си със съответна порция прилагателна красота.

Съгласуване по род и число

Прилагателното име, означавайки призка на предмет, има граматични значения за род и число, присъщи на съществителното, към което се прилагат. То самото няма свой постоянен род, подобно на съществителното, а се мени, в зависимост от рода на съществителното име, с което е свързано.

красив кон – красива кобила – красиво конче

Прилагателното име се мени по число, като означава единствено или множествено число. С това прилагателното не показва един или много признаци на предмета, а признак на един или много предмети. Следователно, прилагателното име зависи от съществителното и по число.

красив кон – красиви коне
свежо цвете – свежи цветя
гъста гора – гъсти гори

Членуване

Прилагателното име може да се членува. И тук то зависи от съществителното, към което се прилага. Членуваното прилагателно име не означава познат, определен признак (признак, за който се е говорило), а признак на конкретен предмет (обект на конкретно изказване/мисъл).

бялото мъниче, последните пламъци, розовите храсти, широкия двор

Степенуване

Могат да се степенуват качествените прилагателни. Изразеният от тях признак може да бъде застъпен в по-голяма или по-малка степен. Това може да бъде обозначено и със специални думи за количество.

много сладко, твърде лично

Най-често застъпеността се изразява като към простата форма на прилагателното в даден род или число се прибавят частиците ПО или НАЙ.

сладко, по-сладко, най-сладко

красиви, по-красиви, най-красиви

Степенуване на относителни прилагателни имена

В преносен смисъл относителните прилагателни придобиват значение на качествени прилагателни.

По-дървена глава не съм виждал.

Видове прилагателни имена

По своето значение, прилагателните имена биват: качествени и относителни.

Качествени

Качествени прилагателни – означават признак на предмет, който му е вътрешно присъщ и го определя сам по себе си, без отношение към други предмети.

голям праз, дебела тояга, синьо небе, кисел лимон

Този вид прилагателни имена могат да се степенуват и това е най-важната им особеност. Имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен (голям, по-голям, най-голям).

Тези прилагателни означават: размер (голям, широк, малък), цвят (син, червен), вкус (кисел, солен), физически свойства (твърд, горещ), качества на личност (смел, умен). В българския език не се степенуват качествени прилагатели, означаващи цветове, като се допускат изключения, но в разговорната реч (Чантата на Ивана е по-бяла от моята).

Относителни

Oзначават признак на предмет, който не е вътрешно присъщ, а бива придобит само благодарение на отношението си с други предмети.

Такива признаци могат да бъдат: място на предмета (планински орел), вещество, от което е направен предмета (златни обици, желязна врата), предназначение на предметът (готварска печка, превозно средство), принадлежност на предмета (бащино огнище, руски език), пространствено разположение на предмета (заден двор, среден апартамент, десен волан), време, свързано с предемета (годишен договор, пролетен ден, нощен режим). Относителните прилагателни не се степенуват.

Прилагателни имена от причастия

У някои причастия представата за време е избледняла, не се осъзнава като съставка на тяхното значение, поради което те означават по-самостойни признаци и са преминали или в някои случаи преминават към прилагателните имена.

Изцяло са преминали към прилагателните имена старите сегашни деятелни причастия на –м (-им, –аем, –яем, –уем).

любим (любима, любимо, любими), търпим, нетърпим, поносим, непоносим, видим, невидим, сгъваем, неуловим, невменяем, несменяем, неминуем, неописуем и др.

В много случаи минали страдателни причастия на –н или –т също са станали прилагателни или по своята употреба се схващат като прилагателни имена.

занесен, пременен, възпитан, охранен, загладен, унесен, уморен, изравнен, проклет, извит, прикрит и др.

Някогашните сегашни деятелни причастия горещ, вонещ, същ сега са прилагателни имена. Като прилагателни се явяват в някои случаи сегашните деятелни причастия.

блестящ, пишещ, правостоящ и др.

Някои минали свършени деятелни причастия също са преминали към прилагателните.

гнил, унил, заспал, грохнал и др.

Опитай да приложиш наученото в играта „Прилагател“.

Ст. Стоянов, 1964 г., Граматика на българския книжовен език. ДИ „Наука и изкуство“