Прилагателно име

Прилагателното име е самостойна дума, наричано понякога за краткост само прилагателно, част на речта, която означава:

• признак,
• качество,
• свойство
• или състояние на предметите

и обикновено служи като определение на някое съществително име.

Те украсяват езика, добавят известен цвят. Иначе как бихме описали хубаво цвете или насладата на пленителна вечер? С тяхна помощ съумяваме да наситим речта си с прилагателна красота.

Съгласуване по род и число

Прилагателното име, означавайки признака на предмет, има граматични значения за род и число, присъщи на съществителното, към което се прилагат. То самото няма свой постоянен род, подобно на съществителното, а се мени, в зависимост от рода на съществителното име, с което е свързано.

Прилагателното име се мени по число, като означава единствено или множествено число. С това прилагателното не показва един или много признаци на предмета, а признак на един или много предмети. Следователно, прилагателното име зависи от съществителното и по число.

Членуване

Прилагателното име може да се членува. И тук то зависи от съществителното, към което се прилага. Членуваното прилагателно име не означава познат, определен признак (признак, за който се е говорило), а признак на конкретен предмет (обект на конкретно изказване/мисъл).

Степенуване

Могат да се степенуват качествените прилагателни. Изразеният от тях признак може да бъде застъпен в по-голяма или по-малка степен. Това може да бъде обозначено и със специални думи за количество.

Най-често застъпеността се изразява като към простата форма на прилагателното в даден род или число се прибавят частиците ПО или НАЙ.

Степенуване на относителни прилагателни имена

В преносен смисъл относителните прилагателни придобиват значение на качествени прилагателни.

Видове прилагателни имена

По своето значение, прилагателните имена биват: качествени и относителни.

Качествени

Качествени прилагателни – означават признак на предмет, който му е вътрешно присъщ и го определя сам по себе си, без отношение към други предмети.

Този вид прилагателни имена могат да се степенуват и това е най-важната им особеност. Имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен (голям, по-голям, най-голям).

Тези прилагателни означават: размер (голям, широк, малък), цвят (син, червен), вкус (кисел, солен), физически свойства (твърд, горещ), качества на личност (смел, умен). В българския език не се степенуват качествени прилагатели, означаващи цветове, като се допускат изключения, но в разговорната реч (Чантата на Ивана е по-бяла от моята).

Относителни

Oзначават признак на предмет, който не е вътрешно присъщ, а бива придобит само благодарение на отношението си с други предмети.

Такива признаци могат да бъдат: място на предмета (планински орел), вещество, от което е направен предмета (златни обици, желязна врата), предназначение на предмета (готварска печка, превозно средство), принадлежност на предмета (бащино огнище, руски език), пространствено разположение на предмета (заден двор, среден апартамент, десен волан), време, свързано с предемета (годишен договор, пролетен ден, нощен режим). Относителните прилагателни не се степенуват.

Прилагателни имена от причастия

У някои причастия представата за време е избледняла, не се осъзнава като съставка на тяхното значение, поради което те означават по-самостойни признаци и са преминали или в някои случаи преминават към прилагателните имена.

Изцяло са преминали към прилагателните имена старите сегашни деятелни причастия на -м (-им, -аем, -яем, -уем).

В много случаи минали страдателни причастия на -н или -т също са станали прилагателни или по своята употреба се схващат като прилагателни имена.

Някогашните сегашни деятелни причастия горещ, вонещ, същ сега са прилагателни имена. Като прилагателни се явяват в някои случаи сегашните деятелни причастия.

Някои минали свършени деятелни причастия също са преминали към прилагателните.

Използвана литература:

Ст. Стоянов, 1964 г., Граматика на българския книжовен език. ДИ "Наука и изкуство"